наивничило е

Речник на българския език

1. наивничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наивничило е е производна форма на наивнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наивничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наивничило е е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).