наивничило

Речник на българския език

1. наивничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наивничило е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наивничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наивничило е производна форма на наивнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).