наивничило
1.
наивничило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
наивничило
е производна форма
на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
наивничило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
наивничило
е производна форма
на наивнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).