наивничили

Речник на българския език

1. наивничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наивничили е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наивничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наивничили е производна форма на наивнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).