наивничила съм

Речник на българския език

1. наивничила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

наивничила съм е производна форма на наивнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. наивничила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

наивничила съм е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).