наивничила е

Речник на българския език

1. наивничила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наивничила е е производна форма на наивнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наивничила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наивничила е е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).