наивничил
1.
наивничил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
наивничил
е производна форма
на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
наивничил —
мин. деят. св. прич. м. р.
наивничил
е производна форма
на наивнича (мин. деят. св. прич. м. р.).