наивничил

Речник на българския език

1. наивничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наивничил е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наивничил — мин. деят. св. прич. м. р.

наивничил е производна форма на наивнича (мин. деят. св. прич. м. р.).