наивничи

Речник на българския език

1. наивничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наивничи е производна форма на наивнича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наивничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наивничи е производна форма на наивнича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наивничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наивничи е производна форма на наивнича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. наивничи — повелително наклонение, ед. ч.

наивничи е производна форма на наивнича (повелително наклонение, ед. ч.).