наивничели

Речник на българския език

1. наивничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наивничели е производна форма на наивнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наивничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наивничели е производна форма на наивнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).