наивничела съм

Речник на българския език

1. наивничела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

наивничела съм е производна форма на наивнича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).