наивничела

Речник на българския език

1. наивничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наивничела е производна форма на наивнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наивничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наивничела е производна форма на наивнича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).