наивничел

Речник на българския език

1. наивничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наивничел е производна форма на наивнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наивничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наивничел е производна форма на наивнича (мин. деят. несв. прич. м. р.).