назървал

Речник на българския език

1. назървал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назървал е производна форма на назървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назървал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назървал е производна форма на назървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. назървал — мин. деят. св. прич. м. р.

назървал е производна форма на назървам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. назървал — мин. деят. несв. прич. м. р.

назървал е производна форма на назървам (мин. деят. несв. прич. м. р.).