назъбял

Речник на българския език

1. назъбял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назъбял е производна форма на назъбям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назъбял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назъбял е производна форма на назъбям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. назъбял — мин. деят. св. прич. м. р.

назъбял е производна форма на назъбям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. назъбял — мин. деят. несв. прич. м. р.

назъбял е производна форма на назъбям (мин. деят. несв. прич. м. р.).