назъбвало

Речник на българския език

1. назъбвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назъбвало е производна форма на назъбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назъбвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назъбвало е производна форма на назъбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. назъбвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

назъбвало е производна форма на назъбвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. назъбвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

назъбвало е производна форма на назъбвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).