назъбвал

Речник на българския език

1. назъбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назъбвал е производна форма на назъбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назъбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назъбвал е производна форма на назъбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. назъбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

назъбвал е производна форма на назъбвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. назъбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

назъбвал е производна форма на назъбвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).