назубряхте

Речник на българския език

1. назубряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

назубряхте е производна форма на назубрям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. назубряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

назубряхте е производна форма на назубрям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).