назубрят

Речник на българския език

1. назубрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

назубрят е производна форма на назубрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назубрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

назубрят е производна форма на назубря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).