назубрял си

Речник на българския език

1. назубрял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назубрял си е производна форма на назубрям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. назубрял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назубрял си е производна форма на назубрям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. назубрял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назубрял си е производна форма на назубрям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).