назубряли

Речник на българския език

1. назубряли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

назубряли е производна форма на назубрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назубряли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

назубряли е производна форма на назубрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. назубряли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

назубряли е производна форма на назубрям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. назубряли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

назубряли е производна форма на назубрям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).