назубрило

Речник на българския език

1. назубрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назубрило е производна форма на назубря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назубрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

назубрило е производна форма на назубря (мин. деят. св. прич. ср. р.).