назубрили

Речник на българския език

1. назубрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

назубрили е производна форма на назубря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назубрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

назубрили е производна форма на назубря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).