назубрело

Речник на българския език

1. назубрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назубрело е производна форма на назубря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назубрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

назубрело е производна форма на назубря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).