назрели

Речник на българския език

1. назрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

назрели е производна форма на назрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

назрели е производна форма на назрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).