назоряха

Речник на българския език

1. назоряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

назоряха е производна форма на назорям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назоряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

назоряха е производна форма на назорям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).