назорят

Речник на българския език

1. назорят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

назорят е производна форма на назорям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назорят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

назорят е производна форма на назоря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).