назоряло

Речник на българския език

1. назоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назоряло е производна форма на назорям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назоряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назоряло е производна форма на назорям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. назоряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

назоряло е производна форма на назорям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. назоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

назоряло е производна форма на назорям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).