назорял

Речник на българския език

1. назорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назорял е производна форма на назорям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назорял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назорял е производна форма на назорям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. назорял — мин. деят. св. прич. м. р.

назорял е производна форма на назорям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. назорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

назорял е производна форма на назорям (мин. деят. несв. прич. м. р.).