назорил съм

Речник на българския език

1. назорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

назорил съм е производна форма на назоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. назорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

назорил съм е производна форма на назоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).