назорил си

Речник на българския език

1. назорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назорил си е производна форма на назоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. назорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назорил си е производна форма на назоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).