назорил е

Речник на българския език

1. назорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назорил е е производна форма на назоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назорил е е производна форма на назоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).