назорило

Речник на българския език

1. назорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назорило е производна форма на назоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

назорило е производна форма на назоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).