назорили

Речник на българския език

1. назорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

назорили е производна форма на назоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

назорили е производна форма на назоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).