назорила

Речник на българския език

1. назорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

назорила е производна форма на назоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. назорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

назорила е производна форма на назоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).