назорил

Речник на българския език

1. назорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назорил е производна форма на назоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назорил — мин. деят. св. прич. м. р.

назорил е производна форма на назоря (мин. деят. св. прич. м. р.).