назори

Речник на българския език

1. назори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

назори е производна форма на назоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. назори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

назори е производна форма на назоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. назори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

назори е производна форма на назоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. назори — повелително наклонение, ед. ч.

назори е производна форма на назоря (повелително наклонение, ед. ч.).