назорело

Речник на българския език

1. назорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назорело е производна форма на назоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

назорело е производна форма на назоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).