назорел

Речник на българския език

1. назорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назорел е производна форма на назоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

назорел е производна форма на назоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).