назорваха

Речник на българския език

1. назорваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

назорваха е производна форма на назорвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назорваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

назорваха е производна форма на назорвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).