назовал си

Речник на българския език

1. назовал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назовал си е производна форма на назова (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. назовал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назовал си е производна форма на назова (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).