назовал

Речник на българския език

1. назовал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назовал е производна форма на назова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назовал — мин. деят. св. прич. м. р.

назовал е производна форма на назова (мин. деят. св. прич. м. р.).