назобвало

Речник на българския език

1. назобвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назобвало е производна форма на назобвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назобвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назобвало е производна форма на назобвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. назобвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

назобвало е производна форма на назобвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. назобвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

назобвало е производна форма на назобвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).