назобвал

Речник на българския език

1. назобвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назобвал е производна форма на назобвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назобвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назобвал е производна форма на назобвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. назобвал — мин. деят. св. прич. м. р.

назобвал е производна форма на назобвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. назобвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

назобвал е производна форма на назобвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).