назобахте

Речник на българския език

1. назобахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

назобахте е производна форма на назобам се (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. назобахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

назобахте е производна форма на назобам се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).