назоба

Речник на българския език

1. назоба — сег. вр., 3 л., ед. ч.

назоба е производна форма на назобам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. назоба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

назоба е производна форма на назобам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. назоба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

назоба е производна форма на назобам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).