назлъндисвал

Речник на българския език

1. назлъндисвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назлъндисвал е производна форма на назлъндисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назлъндисвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назлъндисвал е производна форма на назлъндисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. назлъндисвал — мин. деят. св. прич. м. р.

назлъндисвал е производна форма на назлъндисвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. назлъндисвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

назлъндисвал е производна форма на назлъндисвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).