наживяло

Речник на българския език

1. наживяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наживяло е производна форма на наживея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наживяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наживяло е производна форма на наживея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).