наживя

Речник на българския език

1. наживя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наживя е производна форма на наживея се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наживя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наживя е производна форма на наживея се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).