наживеело

Речник на българския език

1. наживеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наживеело е производна форма на наживея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наживеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наживеело е производна форма на наживея се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).