наживеел

Речник на българския език

1. наживеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наживеел е производна форма на наживея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наживеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наживеел е производна форма на наживея се (мин. деят. несв. прич. м. р.).