нажалил е

Речник на българския език

1. нажалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нажалил е е производна форма на нажаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нажалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нажалил е е производна форма на нажаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нажалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нажалил е е производна форма на нажаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. нажалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нажалил е е производна форма на нажаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).